Нека споделим

Деменция е общ термин, описващ прогресивни, дегенеративни мозъчни промени, които засягат паметта, мисленето и поведението на личността. Болестта на Алцхаймер е 60 % от всички случаи на деменции.

Много често, ранните симптоми на заболяването, остават незабелязани или се пропускат, като се приемат за „възрастови промени” или нормална част от процеса на остаряване.Всички започват да забравят с възрастта, но това не означава, че страдат от деменция. Загубата на памет, най-често срещаният симптом на болестта, не е същият като обикновеното забравяне.Докато ние може да забравим, името на филма който сме гледали предишната вечер, страдащия от деменция непомни, че въобще е гледал филма.

Ето още някои от основните разлики между промените свързани с възрастта и симптомите на болестта на Алцхаймер:
– Докато ние може да не се сетим за някоя дума, те имат затруднение при намиране на правилната дума за ежедневни неща.

-Ние може да забравим накъде сме тръгнали и по-късно да се сетим, а те са объркани не само къде са и но и какво правят там.

-Ние може да забравим, коя дата сме и по-късно да се сетим, те са дезориентирани за дати и сизони

Всеки понякога забравя къде си е сложил ключовете, но те не само губят неща, но ги поставят не на място, например ютията в хладилника или часовника в захарта. Всеки понякога се ядосва, но те го правят без определена причина

 

Защо е важно ранното диагностициране?

Поставянето на диагноза е особено важно защото:

  •  дава достъп до информация, лечение и подкрепа
  • дава на хората с деменция по-добър шанс, тъй като за пациенти с лека и умерена болест на Алцхаймер, лечението е с доказан ефект.
  • осигуриява на хората с деменция възможността да вземат решение за своите финансови и юридически въпроси преди да загубят способността си да извършват това.
  • дава обяснение за поведението на близкия човек
  • една своевременно поставена диагноза отлага във времето институциализацията на пациента.

Деменцията е нарастващ здравен и социален проблем който не признава граници, възраст и религия. Тя не означава край. Много хора с деменция могат все още да имат активна роля в живота на семействата си и да са способни да дават и да получават обич и любов. Ето защо ние трябва да се борим за признаване на техните права. Необходимо е да се осигурят достъп до лечение и услуги.От особено значение е и в България да се прилагат добрите Европейски практики за грижи и лечение на хората диагностицирани с болест на Алцхаймер и деменция.

 

Кой е най-често засегнат от болестта Алцхаймер?

На базата на съпоставителен анализ между големи групи болни от Алцхаймер с други незасегнати от тази болест се предполага, че съществуват редица фактори, причиняващи развитието на болестта. Не може обаче да се приеме една единствена причина за основна, по скоро заболяването е в резултат на комлексно действащи фактори.

Възраст

Средно един човек на всеки двадесет над 65 години е болен от Алцхаймер и по-малко от един на 1000 под 65 години. Трябва да се отбележи обаче, че хората в напреднала възраст и над 80 години остават незасегнати от Алцхаймер, което означава, че възрастта сама по себе си не е основание за болестта.

Последни изследвания показват, че заболявания свързани с възрастта – като артериосклероза могат да допринесат за развитие на болестта Алцхаймер. Тенденцията на удължаване на човешкия живот води респективно до относително увеличение на този вид заболявания.

Пол

Някои изследвания показват, че повече са жените засегнати от Алцхаймер, но ако се отчете, че жените живеят по-дълго от мъжете, т.е. при тях възможността за проявление на заболяването е по-голяма, то може да се приеме, че разликата е пренебрежима.

 Генетични фактори (Наследсрвеност)

В малко фамилии е забелязано генетично проявление на болестта Алцхаймер. В тези случаи болните наследяват от своите родители тази част от ДНК, която предизвиква заболяването. Средно половината от децата на засегнат родител биха се разболяли от Алцхаймер. В тези случаи обикновенно заболяването настъпва значително по-рано – между 35 и 60 години. Установена е връзка между хромозома 21 и болестта Алцхаймер. Доколкото синдрома на Даун се провокира от аномалия в хромозомите, много деца страдащи от Даун синдрома ще развият Алцхаймеп още в средна възраст, макар че може да не се проявят всички симптоми.

 Нараняване на главата

Има основание да се счита, че хора получили увреждания с кръвоизлив в главата след 50год. възраст, имащи в себе си специфичния ген (аpo E4) и изпаднали в безсъзнание при инцидента, са реално застрашени да развият Алцхаймер.

Диагностика на Алцхаймер

Алцхаймер е форма на деменция, но не е задължително провокирана от същите фактори. Въпреки множеството направени изследвания истинската причина за заболяването не е открита. Няма еднозначен тест, за да се определи дали някой има Алцхаймер или не. Диагностицирането се извършва по метода на елиминацията, както и внимателното изследване на физическото и ментално състояние на пациента.

Физическо и ментално състояние

Този, който се грижи за болния може да бъде разпитан за поведението на болния, за възникнали трудности свъпзани с обличането, миенето, боравенето с финанси, спазването на уговорки, пътуването сам, справянето на работното място и вкъщи…

Прави се неврологически преглед, за да се установи дали са налице проблеми с паметта, езика, планирането и концентрацията. Използва се понякога тест и за проверка на менталното състояние.

Задаване на елементарни въпроси и задачи за изпълнение.

Могат да се направят и изследвания на кръв и урина, но по-скоро се изключват други възможни заболявания, а не да се диагностицира директно Алцхаймер.

 

Методи за диагностициране чрез снимки на мозъка

Mагнетико-резонансни снимки – дава възможност за изключително детайлна снимка на мозъчната структура. Последователните снимки през няколко месеца дават възможност да се наблюдават промените в ранния стадий на болестта

Компютърна томография (скенер) – измерва дебелината на част от мозъка, която става изключително тънка при хора болни от Алцхаймер

SPECT сканиране – този метод дава възможност да се измери притока на кръв към мозъка, който е установено, че намалява при болните от Алцхаймер, тъй като нервните клетки не работят пълноценно

ПЕТ (Позитронно Емисионна Томография) сканиране – този метод се използва най-вече за изследователски цели. Той дава възможност да се установяват функционални разстройства в работата на мозъка на болните от Алцхаймер

 

Има ли лечение за болестта Алцхаймер?

Все още няма превавантивно или лечебно средство за Алцхаймер. Съществуват редица лекарства, които могат да помогнат срещу някои симптоми, като вълнение, безпокойство, депресия, халюцинации, объркване и безсъние. За съжаление тези лекарства имат ефект при малка част от пациенти за кратко време и частно имат нежелани странични ефекти. Ето защо се счита, че е за предпочитане да се избягва приемането на медикаменти, освен ако не е наистина наложително.

Установено е, че болните от Алцхаймер имат занижено ниво на ацетилхолин (химическо вещество, което е отговорно за предаване на съобщения от една клетка на друга и играе роля при запаметяването). В някои страни се приложиха лекарства, подтискащи ензима, унищожаващ ацетилхолин. При някои пациенти тези лекарства подобряват паметта и концентрацията. Има и наблюдения, че те забавят развитието на симптомите на болестта временно. Няма доказателства те да обръщат процеса на унищожаване на клетките. Тези лекарства лекуват симптомите, но не и болестта. При всички случаи към медикаменти трябва да се прибягва само по лекарско предписание.

Грижа за грижещите се

Болестта на Алцхаймер представлява прогресивно развиващо се заболяване, което засяга паметта и мозъчните функции, като мислене и говорене, и постепенно води до объркване, смяна на настроението, пространствена и времева дезориентация. Хората, диагностицирани с болестта на Алцхаймер имат нужда от други, които да се грижат за тях в някакъв момент. В повечето случаи близките са тези, които поемат отговорност за грижата и подкрепата. Често, обаче, грижещите се също имат нужда от помощ. Семейството, приятелите и групите за взаимопомощ са важен източник на подкрепа.

Поставянето на диагнозата обикновено представлява голяма промяна и в живота на близките на болните. Първата стъпка, която те предприемат, е да научат колкото се може повече за състоянието. Грижата за близък с това заболяване може да бъде емоционално и физически изтощаваща. Важно е в такива ситуации човек да не пренебрегва собствените си нужди и здраве, да продължава да намира време за интересите и хобитата си, тъй като това намалява стреса и помага за справяне с предизвикателствата, които ежедневието поднася.

Полезно е да си водите дневник, в който да описвате промените в състоянието на човека, за когото се грижите и трудностите, с които се сблъсквате.

10 съвета, които ще Ви помогнат да намалите стреса, свързан с грижата за болен от Алцхаймер:

  1.   Направете всичко, за да получите диагноза колкото се може по-скоро;
  2.  Информирайте се къде можете да получите помощ и подкрепа за Вас и за Вашия близък – неправителствени организации, дневни центрове за грижа, услуги за грижа по домовете, групи за взаимопомощ;
  3.  Информирайте се за болестта, за хода на нейното протичане и за промените, които може да очаквате;
  4.  Търсете помощ – от други членове на семейството, приятели, групи за взаимопомощ, помощ от професионалисти;
  5.  Грижете се за себе си – отделяйте време за себе си, за почивка, за любимите си занимания; грижете се за здравето си;
  6.  Следете за нивото на стрес, на което сте изложени – стресът може да доведе до физиологични проблеми ( замъглено зрение, стомашни проблеми, високо кръвно налягане), както и промени в поведението ( раздразнителност, липса на концентрация, липса на апетит, панически атаки). Следете за тези симптоми и се консултирайте с личния си лекар, ако е необходимо. Информирайте се за техники за релаксация, подходящи за Вас;
  7. Приемайте промените – хората, болни от Алцхаймер се променят, а с това и техните нужди. Понякога те имат нужда от повече грижи от тези, които вече им предоставяте в къщи. Проучете възможностите за допълнителна грижа предварително. – Направете юридически и финансови планове – относно преместване в дом за специализирана грижа, допълнителни медицински услуги, завещания и др. Ако е възможно включете в този процес и Вашия близък, болен от Алцхаймер; –
  8. Бъдете реалисти – докато не се намери лечение на болестта на Алцхаймер, прогресирането на заболяването е неизбежно. Нито Вие, нито някой друг има власт над случващото се. Дайте си пространство и време да скърбите за загубата, която преживявате, но в същото време опитайте да се фокусирате и върху положителните съвместни преживявания, когато такива се случват;
  9.  Бъдете толерантни към себе си, не се обвинявайте – понякога може да загубите търпение или да нямате възможност да се погрижите така, както бихте искали. Помнете, че Вие давате най-доброто от себе си и е безполезно да изпитвате вина. Не забравяйте да: – изградите и поддържате ежедневен режим, който да е удобен както за човека, за когото се грижите, така и за Вас; –
  10. включвайте човека, за когото се грижите в колкото се може повече ежедневни дейности (според неговите възможности)

Информация за Алцхаймер и Деменция

Деменцията е дегенеративно заболяване на клетките на главния мозък. В процеса на заболяването  нервните клетки умират в отделни участъци на мозъка,  в областта на темпоралния лоб и хипокампуса, които са отговорни за запазване и възпроизвеждане на нова информация. Цялата публикация „Информация за Алцхаймер и Деменция“