Интервю с доц. Дечев

Културнoто-историческо наследство се пренася в домовете на възрастни с деменция #занашитеродители Разговор с доц. д-р Захарий Дечев – водещ на онлайн сесиите по културен туризъм в домовете за пълнолетни лица с деменция в гр. Казанлък, Разград и Дневен център за лица с деменция и Дом за пълнолетни лица с деменция гр. Варна #занашитеродители Има ли вдъхновение и предизвикателство в работата ви с възрастните хора с деменция? ЗД: Работата ми с тези хора вече втора година ме изпълва с чувство на удовлетворение, когато виждам усмивките им и желанието да участват в сесиите по културен туризъм и на моменти поривът им да танцуват български народни танци. Трябва да споделя, че за мен беше предизвикателство, когато започнах да работя с тях и да отделям повече времe, съобразявайки избора на снимки, картини, музика и текст. Защото бе необходимо внимателно адаптиране към техните възприятия и потребности. Давах си сметка, че ги връщам назад във времето и исках да предизвикам у тях само и единствено положителни емоции. Представяйки материали от черноморските и дунавски градове в България, старите столици, светиня като Рилския манастир, аз се опитвах да задържа вниманието им и да провокирам диалог като ги попитам дали са посещавали тези места, с какво ги свързват какви спомени имат. Тези хора имат своите собствени потребности и нагласи, съхранили са усещания и чувства. Това, което им е необходимо, е внимание, приятелство, разбиране, емоционална подкрепа. Какви съвети бихте дали на други терапевти, които имат желание да посветят времето си и да положат усилия да работят с тази група хора? ЗД: Казвате „да посветят времето си“ – трябва да започнат именно с това. Необходимо е време, разбиране, адаптиране. Важно е да се подготвят в насока на това какви са спецификите на този тип заболяванe, какви са когнитивните способности на тези хора, интересите им. Необходимо е дори да знаете какви професии са имали и какво харесват и какво не харесват. Трябва да следят емоциите им и да усетят дали да променят динамиката, да насочат вниманието към друга тема. Онлайн сесиите бяха осъществени с подкрепата на терапевтите, които през седмицата са в домовете в Казанлък, Разград и Варна и имат най-дълго наблюдение върху резидентите. Смятам, че е важно да има диалог между поколенията – имам предвид, че са необходими млади хора, деца, ученици, които да общуват с тях, да посещават възрастните хора, но не по задължение, не насила, а доброволно и с чувство на солидарност и удовлетворение. Вие, бихте ли продължили да работите с възрастните хора и хората с деменция? ЗД: Разбира се, бих продължил да работя с удоволствие. Важно е да има такива програми, инициативи и възможности да обърнем внимание на една малко или много изолирана група хора, които могат да бъдат наши родители, близки, нашите учители, хора които са дали принос в обществото ни.