Хранене при деменция

Храненето при човек с деменция, до голяма степен зависи от стадия на заболяването. Но независимо от стадия, трябва да се стремите то да бъде разнообразно и да доставя всички необходими за организма вещества, както минерали и витамини, така и белтъчини, мазнини и въглехидрати.

Според някои източници, най-препоръчителната диета за всеки етап от деменцията, но особено за ранния и средния, е изменена форма на „кетогенна диета“. Тази диета силно ограничава приемането на въглехидрати и увеличава консумацията на полезни мазнини за да смени източника на енергия на организма и особено на мозъка от глюкоза (която се получава при разграждането на въглехидрати), на кетони (които се получават при разграждането на добрите мазнини). Проучвания показват, че с възрастта, мозъкът постепенно намалява способността си ефективно да използва глюкозата като „гориво“ но това не се отнася за кетоните които продължават да бъдат усвоявани добре от мозъка независимо от възрастта.

Друго важно нещо е да помогнете на човек с деменция да се радва на храната/храненето и да съдействате за запазване на определено ниво на независимостта му.

Ако се чувстват притеснени и объркани и изпитват затруднение да използват прибори за хранене, не се притеснявайте, ако по-някога се хранят с ръце и не използват вилица и нож. (това не наранява никого), важното е да приемат храната
Понякога те си хапват доста често, забравяйки, че са яли или могат да започнат да ядат всичко или само едно и също нещо. Ако на могат да се контролират нещата, решение е хладилникът да се заключва или да се вземе друг
Ако често не могат да се задържат на едно място и не успяват да довършват храненето си, направете им сандвич, може би с удоволствие ще го хапнат докато се движат
Ако има затруднения с дъвкането, пасирайте храната им
С напредването на заболяването, храненето и пиенето може да се окажат проблем и за двете страни, тъй като се губи чвствителността към вкусът на храната, а водата, която е прозрачна и почти няма вкус става абстрактна за тях и може да откажат да я пият. Добавянето на малко сок или няколко капки течна стевия към водата за цвят и сладък вкус помага тъй като вкусът към сладкото остава дори и в най-късните фази на деменция. Билкови или зелени чайове също са добри алтернативи за редовното приемане на течности.
В резултат на нередовно или безразборно хранене, може да развият хроничен запек. Включете в сутрешното меню : пасирана ябълка и круша и смляно ленено семе, чия, кокосови стърготини и масло(започва се с 1 ч.л. и постепенно се увеличава до 2 с.л.).. Но за вечеря не трябва да е зърнена храна За вечеря е най-добре да се избягва зърнена храна. За предпочитане е салата, супа или сготвени зеленчуци.

При хората с деменция особено важно е да останат активни колкото е възможно по- дълго време. Нека се опитаме да направим готвенето забавно и то да е възможност за приятен контакт с близкия ни.

Ангажирането и включването им в приготвянето на храната съобразно индивидуалността им, е една добра възможност за това. Направете готвенето забавно и окуражавайте близките си да се радват на дейностите, които извършват, без да очаквате крайния резултат да е перфектно изпълнен! Задачите, които се поставят трябва да са опростени и конкретни. Когато обяснявате, какво и как да се свърши, използвайте кратки и ясни изречения и се уверете, че той/тя са разбрали какво имате в предвид. Не се опитвайте да ги научите отново на неща, които вече не могат – радвайте се на дейностите и активностите, които все още са налични! Като се умори, нека му позволим да си почине. Може да се наложи да го разсеем от „черни мисли“ за това как не може вече да върши „такива прости неща“ и да му помогнем да намери удоволствие и радост в споделената дейност. За да се случи това е необходимо грижещият се да развива своята креативност.

В по-ранните фази на заболяването, главното предизвикателство е комуникацията свързана с храненето. Грижещият се трябва да е гъвкав, а не настоятелен. Важно е да използваме изрази, които не звучат като заповеди, защото никой не обича да изпълнява заповеди. Вместо „Сега трябва да ядеш“, по-добре е да поканим: „Хайде да хапнем“, „ Хайде да ми правиш компания да хапнем – говоренето в множествено число помага. Въпросът „Какво искаш да обядваш?“ може да доведе до отговор „Нищо“, ако човекът не си спомня името на любимия си обяд и не иска да покаже това. Много по-ефективно е да поканим човека да избере – „За обяд мусака ли предпочиташ или тиквички?“ Може да се наложи да имаме по една приготвена порция от двете ястия и да ги покажем на човека при задаването на въпроса. Това запазва чувството на контрол тъй като позволява на човека сам да избере.

Необходимо е всеки един от нас, като грижещ се, да развива подхода си с гъвкавост, изобретателност и внимание – както към нуждите на близкия ни, така и към собствените си нужди, и да търсим помощ когато ни е нужна.