ВИДОВЕ

 

Деменцията е синдром, засягащ паметта, мисленето, поведението и способността за извършване на ежедневни дейности. Причината е, че се появява един „лош белтък”, който организмът започва да синтезира без да е ясно (засега!) защо. Това води до разрушаване на мозъчната клетка.

Въпреки че в момента не се знае  точно, защо хората развиват деменция  се предполага, че комплексно действащи  рискови фактори са свързани с развитието на състоянието. Ако тези рискови фактори са налице, има увеличен шанс, но не и сигурност, че болестта ще се развие. Например, човек, който пуши, има по-голям риск от развитие на сърдечни заболявания, отколкото някой, който не пуши.

Основният рисков фактор е напредването на възрастта – Последни изследвания показват, че заболявания свързани с възрастта – като артериосклероза могат да допринесат за развитие на болестта  на Алцхаймер. Тенденцията на удължаване на човешкия живот води респективно до относително увеличение на този вид заболявания.

Генетични фактори (Наследсрвеност) – В малко фамилии е забелязано генетично проявление на болестта Алцхаймер. В тези случаи болните наследяват от своите родители тази част от ДНК, която предизвиква заболяването. В тези случаи обикновенно заболяването настъпва значително по-рано – между 35 и 60 години.

Прекомерната консумация на алкохол, нараняване на главата, както и високо кръвно налягане, диабет, тютюнопушене и наднормено тегло(наднорменото тегло и затлъстяването като цяло са вредни за здравето и могат да допринесат за невродегенеративните и мозъчно-съдовите промени), както и липсата на стимулиране на мозъчната дейност също изглежда повишават риска от деменция.

Деменцията е свързана с няколко основни мозъчни патологии – невродегенеративни и  съдови, от които най-често се срещат болестта на Алцхаймер, съдовата деменция, деменцията с телца на Леви и фронтотемпоралната деменция. Границите между подтиповете могат да бъдат трудни за определяне, а съществуват и смесени форми. За България смесените случаи между болест на Алцхаймер и мозъчен инсулт са по-често срещани, отколкото чистата форма на заболяването, поради високата честота на разпространение на артериалната хипертония и мозъчно-съдовата болест. Инсултът не предизвиква болестта, а допринася за по-ранната й клинична проява.

Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция и представлява 50% -75% от всички случаи. Болестта протича в две фази – доклинична(без симптомна) и клинична. При болестта на Алцхаймер увреждането е в мозъчната кора, при което  нервните клетки умират, поради което предаването на сигналите в мозъка прекъсва в определени области на мозъка, които са отговорни за паметта(краткосрочната памет и запомнянето на нова информация), говора и  вземането на решения, което оказва влияние и върху интелекта.

Съдовата деменция възниква там, където кръвоносните съдове са повредени и доставката на кислород е затруднена. Намаленото количество на кислород предизвиква риск за умиране на мозъчните клетки, което води до серия от мини инсулти (инфаркти) и възможна съдова деменция. Съдовата деменция представлява 20% -30% от всички случаи на деменция.

Деменцията с телца на Леви е подобна на болестта на Алцхаймер по това, че е причинена от дегенеративни промени в мозъка. Тя получава името си от анормалните колекции от протеини, известни като тела на Lewy, които се срещат в нервните клетки на мозъка. Някои хора с този вид деменция проявяват признаци и симптоми на болестта на Паркинсон, могат да изпитат зрителни халюцинации или да са чувствителни към успокоителни.

Фронто-темпоралните деменции са сравнително рядка форма на деменция и обикновено се развиват в по-ранна възраст(четиридесет или петдесет години) от болестта на Алцхаймер. Подобно на нея,  включва прогресивен спад на умствените собности на човек, но увреждането на мозъчните клетки е по-локализирано, започва във фронталния лоб на мозъка, който управлява настроението и поведението на хората. Човекът обикновено няма внезапни пропуски на паметта, които са характерни за болестта на Алцхаймер.