Интервю с Мариана Петрова

“Културнoто-историческо наследство се пренася в домовете на възрастни с деменция” Един кратък разговор с арттерапевта Мариана Петрова – водеща на онлайн сесии на домовете за пълнолетни лица с деменция в Разград и Казанлък Защо според Вас изкуството е важно в работата с хора, при които е настъпил когнитивен спад? МП: Изкуството е от онези „чудни неща“, които ни помагат по-лесно да се вглеждаме в себе си и да говорим за емоциите и преживяванията си, както и за света около нас. Когато гледаме една картина, тя ни навява различни усещания. Кара ни да си припомняме случки от миналото и ни настройва за красиви неща. Когато представям различните картини по време на сесиите, аз постоянно задавам въпроси на възрастните хора – какви хора или предмети виждат изобразени, какви цветове могат да разпознаят, с какви дейности са заети нарисуваните хора, какви емоции им навяват, какво самите те обичат да правят, какви цветя или плодове харесват и т.н. и т.н. Така по-лесно се „отваря“ и разговорът с хората, при които има настъпил когнитивен спад – те виждат нарисувания обект и им е много по-спокойно да започнат да говорят по темата, в сравнение на това да провеждат абстрактен разговор. А и картините не са случайно подбрани. Винаги се стремя да намеря и представя творби, в които има „сюжет“, около който да се „завърти“ разговорът. Това може да е жена, която сади цветя или чете книга на терасата, млади девойки на сладка раздумка на селската чешма, рибари, които се връщат с богат улов от морето, или продавачи на килими или плодове на шумен ориенталски пазар… Или пък натюрморти с плодове или друга храна, които всички обичаме, цветя, които разпознаваме и имаме у дома и пр. Възможностите са много. И това помага на участващите в арт сесиите да си припомнят неща, които са им познати, или самите те обичат. А с това и много по-лесно започват да говорят по темата. И се зареждат с положителни емоции, които остават с тях и след края на сесията. 2. Кое е предизвикателството за Вас при работата с възрастни хора с деменция и болестта на Алцхаймер? МП: Не знам дали е свързано с болестта или с възрастта на хората, които участват в арт сесиите, но понякога е малко по-трудно да се активизират и да споделят своите емоции и преживявания, свързани с темата на сесията или с представяната в момента картина. И в този момент от голяма помощ са социалните работници и терапевтите от дома, които също много активно участват в процеса. Без тяхната подкрепа сесиите много трудно биха били успешни в онлайн формат. Положителното е, че вече се познаваме взаимно – както възрасните хора с деменция мен, така и аз – тях. Така комуникацията и диалогът стават по-лесни. 3. Бихте ли продължили да се занимавате с тези дейности с тази група хора? МП: О, разбира се – сесиите са изключително зареждащи и за самата мен и с радост ще продължа да ги водя както за възрастните хора в домовете в Разград и Казанлък, така и за други групи или домове.